При трудност

В трудността за Аллах си спомни
притвори очи...
Ето ни - вкъщи, а сякаш сме бездомни.
Непризнателни за всичко, което Аллах ни дари.

Какво ли да кажем? Думи подбираме
безпомощно ръце за дуа събираме.
Тъжим! Без дори да подозираме,
че въпреки поредният ни грях
до нас винаги се оказва само Аллах,
Опрощаващият.
Успокоявайки нашите сърца,
Вседаряващият.

Една Единствена е тази неизмерна светлина,
която редува деня и нощта.
И нима още продължаваш,
в тази непрестананна милост ти да се съмняваш?...
Милостта на Аллах, която пак при теб дойде,
след като дуата ти Той за пореден път прие.

Източник: 
Айше Гюлтекин
Категория: 
Оценете публикацията: 
No votes yet
Share

Аят на седмицата

Кой е по-голям угнетител от онзи, който измисля лъжа за Аллах, или взима за лъжа Неговите знамения? Не ще сполучат угнетителите.

/ 6:21 /