СИЛАТА НА ЕДНА ФРАЗА

Ислямът поощрява непрестанното изричане на определени фрази, една от които е بِسْمِ اللّهِ الرَّحْمَنِ الرَّحِيمِ “Бисмиллях-ирРахмани-ирРахим”.

"بِسْمِ اللّهِ الرَّحْمَنِ الرَّحِيمِ" обикновено се превежда като “В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния”. Но аз лично предпочитам да го превеждам като: “Споменавайки името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния”.

Освен буквалния превод, ще надникнем малко по-дълбоко в концепцията на тази фраза, за да почувстваме силата, бликаща от нея.

Ето защо е необходимо граматически да поясним тази фраза, така че дори и незнаещия арабски език да се докосне до нейната същност и да извлече поуките, съдържащи се в нея, с позволението на Аллах.

Съюзът ‫ب‬ ِ е свързан с думата اسم- Джар Маджруур. Определяемото اسمе свързано с определението ِ ٱللهِ – Идаафа. След това думата ِٱللهِ е съществително, свързано с две прилагателни الرَّحِيمِ и الرَّحْمَنِ - Маусууф и два Сифа.

Тук забелязваме, че всички думи, изграждащи фразата са като скачени съдове, които образуват един сложен фрагмент. Какво всъщност представлява фрагмента? Дефиницията за фрагмент е: “Повече от една дума, но по-малко от изречение”. Фразата "بِسْمِ اللّهِ الرَّحْمَنِ الرَّحِيمِ", въпреки че е съставена от множество малки фрагменти, представлява един сложен фрагмент, тъй като всички те са свързани граматически.

Фразата "بِسْمِ اللّهِ الرَّحْمَنِ الرَّحِيمِ" е незавършено изречение, т.е. в действителност казваме: “Споменавайки името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния”. А щом не е изречение, то неговият смисъл е неясен. За да бъде един език изчерпателен е необходимо той да бъде изграден от завършени смислови изречения. Изречениението не може просто да бъде оставено незавършено, като да кажем например: “Голямата къща.” и да спрем дотук. Необходима е допълнителна информация, за да завършим изречението и да бъде разбрана мисълта ни. Следователно, още не е известно, какво всъщност се случва с или в голямата къща? Но когато кажем: “Ключовете са в голямата къща.”, тогава изречението ни е пълно и мисълта ни разбрана.

Друг пример:

Когато някой ни попита: “Ядохте ли вече?” , един типичен отговор би бил: “Да.” Но думата “Да”, в случая не представлява изречение. В деиствителност има неизречени думи, които се подразбират и допълват изречението, т.е. „Да, вече ядох.”, като по този начин изречението е завършено.

Фактът, че фразата "بِسْمِ اللّهِ الرَّحْمَنِ الرَّحِيمِ" представлява незавършено изречение е удивителен! Тъй като, последващото я действие, допълва изречението, т.е. “Споменавайки името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния, аз започвам да се храня.” Действието /в случая хранене/, допълва بِسْمِ اللّهِ الرَّحْمَنِ الرَّحِيمِ. И обратно, ако не изречем "بِسْمِ اللّهِ الرَّحْمَنِ الرَّحِيمِ", преди действието, тогава то остава непълно – липсва благодатта в него /берекета/. Аллах е оставил фразата недовършена, защото последващото действие я допълва, както и "بِسْمِ اللّهِ الرَّحْمَنِ الرَّحِيمِ" допълва благодатта на действието. Така те вървят ръка за ръка и взаимно се допълват. СубханАллах!

Друг нюанс за силата на "بِسْمِ اللّهِ الرَّحْمَنِ الرَّحِيمِ", от езикова гледна точка е структурата на фразата, и по-точно нейната последователност.  Последотвателността на изречението в арабския език е следната: на първо място е сказуемото (глагола) – Фиал, след това е подлога (вършителя на действието, лице или предмет) – Фаил и накрая е допълнението (лицето или предмета, върху които се упражнява действието) – Маф’ул.

Сега забележете как последователността в "بِسْمِ اللّهِ الرَّحْمَنِ الرَّحِيمِ" е обърната: “Споменавайки името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния, аз започвам да се храня.” Подлогът и сказуемото /аз се храня/ в това изречение отиват на края, а действието се извършва в следствие благодатта на Аллах. В арабския език това се нарича Хаср или Теухид. Този метод се използва, за да ограничи нечие действие до един обект, в случая само до Аллах, т.е. единствено споменавайки името на Аллах е възможно постигането на благодатта от храненето.

Ето защо ние изричаме ِ"بِسْمِ اللّهِ الرَّحْمَنِ الرَّحِيمِ" преди всяко позволено /халал/ действие, а не след като го извършим. Нашето действие е в следствие на способностите, с които Аллах ни е дарил, а благодатта в него се постига само чрез: “Споменавайки името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния, аз започвам да...” И така, всеки път, когато съзнателно изричаме "بِسْمِ اللّهِ الرَّحْمَنِ الرَّحِيمِ" в последствие намеренията и действията ни се осъществяват, с помощта на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния.

О, Аллах, Теб зовем с най-прекрасните ти имена, стори ни от хората на "بِسْمِ اللّهِ الرَّحْمَنِ الرَّحِيمِ".

О, Аллах, увенчай с успех и сполука всяко добро дело, което вършим, споменавайкиТвоето име!

Амин!

 

Източник: Qur'anic Insights

Категория: 
Оценете публикацията: 
No votes yet
Share

Аят на седмицата

Рамадан е месецът, през който беше низпослан Коранът за напътствие на хората и с ясни знаци от напътствието и разграничението. Който от вас стане свидетел на този месец, да говее през него, а който е болен или на път – да се издължи в други дни. Аллах иска да ви улесни и не иска да ви затрудни, а да завършите докрай определените дни, да възвеличите Аллах за онова, с което ви е напътил и да сте признателни.

/ 2:185 /