Както прекъсваш говеенето си, пречупи и душата си

"О, вярващи, предписано ви е говеенето, както бе предписано и за онези преди вас, за да се побоите" /2:183/

 

“Аллах е жалостив към Своите раби.” /42:19/

Една от основните цели на говеенето е да се научим на самоконтрол. Когато Аллах /Субханеху уе Теаля/ низпослава аята за говеенето, Той го завършва с причината, поради която е било предписано – да постигнем текуа (благочестие). Текуа може да се постигне по различни начини, но повечето от тях имат сходни методи, които водят до самоконтрол.
 
В едно свое изказване Зул-Нун ал Мисри споделя: “Не се противи на своя Господ заради душата си, а се възпротиви на душата си, заради своят Господ.” В наши дни, посланието, което най-често чуваме и се опитваме да внедрим в живота си е напълно противоположно на това твърдение. Често сме насърчавани да бъдем смели и уверени, винаги да задоволяваме прищевките на душата си и за съжаление си намираме безброй оправдания да го правим. Често това, обаче, води до развитието на огромна арогантност, липса на смиреност и неспособност за противопоставяне на нас самите. Това позволява на душата ни да властва над нас, което пък отслабва нашите решителност, воля и вътрешна слиа. А когато това се случи, то душата ни има пълна власт над нас по всяко едно време. Аллах казва в Корана:
 
“Не виждаш ли онзи, който взима за божество своите страсти? И го остави Аллах в заблуда, знаейки, и запечата слуха и сърцето му, и сложи пелена пред погледа му. Кой ще го напъти подир Аллах? Не ще ли се поучите?” /45:23/
 
 
Може би четем този аят и веднага се замисляме за другите, но да обърнем поглед и към себе си! Колко често се оставяме душата ни да ни води при вземането на едно или друго решение? Колко често й се отдаваме и й позволяваме да заема позицията наш господар? Въпроси, над които трябва да се замислим.
 
Месец Рамадан е времето, когато да обърнем тази зависимост. Времето, когато доброволно се лишаваме от основни нужди като хранене и пиене, ограничаваме желанията си и всичко онова, което ни води към грях, дори и от безмислени постъпки. Когато лишим душата си от храна, тя започва да отслабва. Слиза от пиедестала на властта, в който се е вкопчила и започва да се превръща в наш подчинен. Това ни позовлява да я обгърнем в благочестие и така, когато в един момент от живота си сме изправени пред труден избор, борейки се с душата си, тази сила, която имаме над нея сега, ще ни позволи да вземем правилните решения; решения, които искрено са заради Аллах и доброто на нас самите и не се базират единствено на желанията на душата ни.
 
Тъй като месец Рамадан е като тренировъчно поле за нас, изключително важно е да се научим на самоконтрол. Това е времето не само да се въздържаме от храна и вода и интимни отношения, а е време, когато лишавайки се от тях ни става по-лесно да забележим, че пред нас има и други неща, от които трябва да се въздържаме, за да постигнем целите си: да пречупим и усмирим душата си и да постигнем благочестие (текуа). Това е една солидна основа за нас, за да се въздържаме при гняв, спорове и препирни. Да се въздържаме от егоизъм, алчност, лъжи, несправедливост, одумване, от нетърпеливост и грубо отношение към другите. В общи линии да се въздържаме от всичко, което ще е в наш ущърб на Съдния ден и будните сред нас осъзнават, че това не трябва да се случва само през месец Рамадан, а това е нещо, което Аллах изисква редовно от Неговите раби.
 
И накрая, така както е важно да се научим на самоконтрол, също толкова важно е и да дадем на душата си нещо, с което да запълни празнотата. Както се казва в една известна арабска поговорка: “Ако не ангажираш душата си с добро, то тя ще те занимава с лошо.” Така че, когато премахваме наш недостатък, нека се уверим, че сме запълнили мястото му с нещо добро.
 
Нека се стремим да се погрижим за нашите дела и делата на нашите души, така че да се върнем при нашият Създател в състояние, от което Той ще е доволен…

 “О, душа успокоена, завърни се при своя Господ доволстваща, заслужила благосклонност! Влез сред Моите раби, влез в Моя Рай! “ /89:27-30/

 

Източник: 
www.islam21.com
Категория: 
Оценете публикацията: 
No votes yet
Share

Аят на седмицата

Благословен е Онзи, Който низпосла на Своя раб Разграничаването, за да бъде предупредител за световете.

/ 25:1 /