ПРИЗИВЪТ КЪМ ИСЛЯМА Е ПРИЗИВ КЪМ ЧОВЕШКАТА ПРИРОДА

Представата за религия днес е нещо като криворазбраната цивилизация.

Под религия хората масово разбират някакви обреди, които по един или друг начин удовлетворяват духовните потребности на човека, защото наложената представа за религия днес е свързана със средновековието, през което духовенството изживява себе си като религия и обявява война на научните открития.

Вследствие на този факт, впоследствие духовенството отстъпва пред научните факти, зараждат се антирелигиозни настроения и трудове, които налагат пренебрежително отношение към религията. Религията е изтласкана извън ежедневния живот и вкарана между стените на храмовете.

Едва в началото на 20-ти век, след като започва адаптиране на исляма към живота от страна на мюсюлмански учени, с времето пред света започва да изплува една съвсем друга представа за религията, който процес продължава и днес.

Вследствие на този процес, постепенно човечеството започва да разбира, че между религията /в лицето на исляма/ и реалния живот на хората няма никакво разминаване и противоречие. Това може да бъде определено като изненадата на съвремието. Естествено, всичко не става безболезнено и гладко, съпроводено е с недоумение, резерви, завист, реакции...

Най-голямата отговорност в тази връзка се пада на ислямския свят и мюсюлманските учени, защото след Пратеника на Аллах, много плевели са смесени с истините от Аллах и са дошли до нас като религия. Често ставаме свидетели на една деформирана представа за повелите на Аллах и Неговата религия.

Когато мюсюлманската общност съумее да прочисти бурените от посева, който Корана предлага, реколтата ще е чиста и качествена, ще се приема от човешкото сърце, защото тя е предназначена за човешката природа.

В генетиката на човека – в неговото естество, Аллах всевишния е заложил софтуер, който дава възможност да приема и се чувства комфортно, единствено с програма, която съответства на този софтуер. В Корана Аллах Всевишния повелява: И се насочи към религията – правоверен, съгласно природата, с която Аллах е създал хората! Незаменимо е творението на Аллах. Тази е неизменната религия. Ала повечето хора не осъзнават. /30: 30/

„Насочи се към религията правоверен.” Към коя религия? – съгласно природата, с която Аллах е създал хората!

Заложеното в човека е „фитрата/природата” – религията/системата заложена от Аллах в него. Ето защо, когато Аллах Всевишния е постановил нещо в Корана и е правилно възприето, то се слива с човешката природа и човека се чувства напълно спокоен и удовлетворен. Това е така, защото ако природата е софтуера от Аллах, то Корана е Неговата програма, която напълно съответства на този софтуер. Когато обаче вместо повеля от Корана към човека бъде насочен фалшификат, то природата на човека реагира и не я приема.

В тази връзка Аллах Всевишния е повелил: А който търси друга религия освен Исляма, тя не ще му се приеме и в отвъдния живот той е от губещите. /3: 85/

Ако на човек като религия му бъде предложено нещо, което не съответства на неговата природа, то няма как да се установи в него и да даде плод.

Религия на арабски е „ад-дийн”, от където произлиза и „медийн” и „меденийе” – цивилизован, цивилизация. Ад-дийн е система – система за живота.

Това което Аллах е заложил в естеството на човека, съответства на неговите потребности – Той е Твореца, дал на всяко нещо неговото напътствие: “Нашият Господ е Онзи, Който дава на всяко нещо облика му, после го напътва.” /20: 50/

Когато се говори за религия, най-често става въпрос само за обреди, забрани, задължения, наказания и т.н., което подвежда и дава изкривена представа за религията, която Аллах е свел на хората.

В човешкото естество, наред с единобожието, Всевишния е вложил чувството за справедливост и несправедливост, за праведност и нечестивост, за добро и зло…

…и му посочихме двата пътя… /90: 10/

Аллах Всевишния е посочил на човека положителното и отрицателното и той го усеща. Това е неизменно за всеки човек.

Религията представлява система за живота от Създателя, заложена в самия човек. Чрез Писанието Той напомня на човека онова, което е вложил в неговото естеството, за да се връща към него. Ето защо Корана се явява Напомняне, както многократно е назован в Словото на Аллах.

И така, Аллах Всевишния изпраща своите пратеници, за да сведат до хората Напомнянето, което да връща човека към естеството, с което е създаден за да живее с достойнство и удовлетворение.

В Напомнянето Всевишния постановява програма, чрез която човек да се връща към природата си, както и да я съхранява. В корена на думата ислям „с, л, м”, която означава мир /със Създателя, със себе си, с творенията/ се съдържа и значението съхранявам.

Да призовеш човека към исляма означава да го призовеш към природата, с която самият той е създаден.

Когато човек се върне към своята природа, той се чувства щастлив и в най-голямата благодат – в собствени води, както се казва.

Ако човек бъде призован към нещо, което не е в съответствие с неговата природа, то антивирусната му програма/заложеното в него реагира и той не се чувства комфортно.

Голяма е отговорността на мюсюлманите от нашето съвремие, защото много често, под въздействие на емоция или вменен фанатизъм, призовават към неща, които нямат място в религията на Аллах, опитвайки се да ги наложат като истини.

От казаното до тук и знамението по-горе е видно, че от онзи, който търси или предлага нещо различно от исляма, то няма да му бъде прието.

Да призоваваш хората само към обреди като молитва, поклонение хадж, говеене…, вменявайки им, че това е исляма, без да ги зовеш към мир, справедливост, праведност…, до които водят тези обреди, означава изолиране от реалния живот въвличане в монашество. Означава, да ги зовеш към ялова религия, която е откъсната от живота и от нея няма плод за самия живот.

Целта на обредите е да довеждат човека до близост със Създателя и да го формират като уравновесена и достойна личност в живота.

Компасът, с който мюсюлманина трябва да сверява посоката си е Корана. Аллах Всевишния го е изпратил като напомняне и Разграничение, което отличава истината от заблудата. Завръщането към Корана е завръщане към изконната религия, която Мухаммед с.а.с. е донесъл на човечеството.

Именно Корана е неоспоримата и непоклатима сунна, която Мухаммед с.ас. свежда на хората в рамките на цялата си мисия на пророк. С приключване низпославането на Корана приключва както религията и мисията на пророка, така и неговия живот.

Достоверността на преданията от името и за пророка, трябва да бъдат подлагани на проверка чрез неоспоримата и непоклатима сунна Корана. Ако при тази проверка, преданията са в съответствие с Корана и не му противоречат, означава, че са достоверни, както и обратното.

А ако истината следваше техните страсти, непременно щяха да се разрушат и небесата, и земята, и всички, които са по тях. Въпреки че им дадохме [Корана–] тяхното напомняне, те от своето напомняне се отдръпват. Или искаш от тях награда [о, Мухаммед]? Но наградата на твоя Господ е най-доброто и Той е Най-добрия от даващите препитание. Ти ги зовеш към правия път. /23: 71 – 73/

И ако той Ни приписваше някакви слова, щяхме да го сграбчим с Десницата, после да му прережем аортата. /69: 44 – 46/

Автор: Али Хайраддин

Категория: 
Оценете публикацията: 
No votes yet
Share

Аят на седмицата

Благословен е Онзи, Който низпосла на Своя раб Разграничаването, за да бъде предупредител за световете.

/ 25:1 /