ЧЕТИРИ ПЪТЕВОДНИ СТЪПКИ В КОРАНА ЗА ЛИЧНОСТНА ТРАНСФОРМАЦИЯ - Част ||

В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния!

“Всичко на небесата и всичко на земята прославя Аллах – Владетеля, Пречистия, Всемогъщия, Премъдрия.” (62:1)

Както бе споменато в първата част, една от отличителните черти на Сура “Джумуа” са споменатите в първият аят четири имена на Аллах.

В едно свое проучване имам Фахруддин Ар-Рази, споделя своите размишления за всяко едно от тях.

Тези имена са свързани едно с друго и причината за това е, че всяко едно от тях по характерен начин приближава човек към Аллах.

 

1. Ал-Мелик (ВЛАДЕТЕЛЯ)

 

Когато човек се намира в присъствието на владетел, цар или крал, то той трябва да спазва определени правила за държание, да покаже необходимото уважение.

Почти всеки човек се е срещал с по-висшестоящ от него, като тогава се стреми да се представи по достоен начин.

А когато сме на среща с Аллах, Най-Вликият? Замислете се!

Честта човек да бъде в такава велика компания, несъмнено е огромна и той не би трябвало да иска да я напуска. Така това име приближава човека до Аллах и го задържа в Неговата компания.

 

2. Ал-Куддус (ПРЕЧИСТИЯ)

 

Ние хората харесваме изисканата компания. Харесваме хора, които са чисти в говора си, в поведението си, съветите им и милостта им са искрени. Обичаме да сме заобиколени с такива хора. Съвсем естествено е, да сме привлечени от правдивостта и чистотата. Дори във физически аспект. Ако живеем в район, където има замърсяване на околната среда, то ние ще се стремим да напуснем тази обстановка и да отидем да живеем в чиста пророда.

Чистотата е качество, което привлича хората, освен в емоционален аспект, а и физически. Това е инстинкт, вложен ни от Аллах.

И така, намирайки се в компанията на Пречистия, ние пречистваме себе си и го усещаме, затова не желаем да напуснем тази компания. Самото чувство е привлекателно.

 

3. Ал-’Азиз (ВСЕМОГЪЩИЯ)

 

Това име събира в себе си две значения:

- някой, който притежава сила

- някой, който всява респект, уважение.

Имайки предвид тези две значения, самото име приема друг облик “Всемогъщия, Всяващият респект”. Това е важно уточнение, защото сме свидетели, че има хора и институции, които имат власт, но не са спечелили уважението на хората. И обратно, има хора, които имат уважението на хората, но нямат власт над тях.

’Азиз е някой, който притежава власт, но едновременно с това е и уважаван.

Когато човек се намира в присъствието на “Ал-’Азиз”, той получава “изза”, въздига себе си.

 

4. Ал-Хаким (ПРЕМЪДРИЯ)

 

Когато човек е в компанията на някой мъдрец, иска да се възползва максимално от него и да попие от мъдростта му. В живота ни има много малко хора, които са източник на истинска мъдрост и компанията им е желана. Знаем, че не е лесно да получим цялото им внимание, затова се стремим да използваме пълноценно времето с тях, а това изгражда една близка връзка помежду ни.

Представихме накратко бележките на имам Фахруддин Ар-Рази относно всяко от четирите имена.

Аз също бих искал да споделя някои свои размисли относно тях.

Както вече стана ясно по-горе споменатите имена на Аллах в тази сура са четири. Те могат да бъдат комбинирани в две двойки, в които имената са свързани едно с друго. Тези двойки са както следва:

1. първото и третото име, т.е. Ал-Мелик (Владетеля) и Ал-’Азиз (Всемогъщия) образуват първата двойка и имат нещо общо помежду си

2. второто и четвуртото име, т.е. Ал-Куддус (Пречистия) и Ал-Хаким (Премъдрия) образуват втората двойка и също имат нещо общо помежду си.

Сега нека да разясним.

Очевидно е, че имената в първата двойка, Ал-Мелик (Владетеля) и Ал-’Азиз (Всемогъщия), са доста сходни по смисъл. В случая, Владетелят притежава власт над всяко нещо, а второто име допълва властта с необходимите признание и почит. И двете имена изискават лоялност, почит и подчинение. Изискват човек да признае, че Владетелят (Аллах) е висшестоящ, а той Му е подчинен.

Какъв ефект оказват върху човек тези две имена на Аллах?

Те трябва да го накарат да се покори на Аллах, да се смири пред Него, да бъде лоялен към Него. Да го накарат да се страхува от Аллах и да осъзнае Неговото Величие и своята незначителност.

Именно върху това пада акцентът тук – Величието и Мощта на Аллах и незначителността на човека пред Него. Създават известно разстояние между човекът и Аллах, превръщат го в Абд (раб) на Аллах.

Да разгледаме и останалите две имена – Ал Куддус (Пречистия) и Ал Хаким (Премъдрия).

Чистотата и съвършенството не могат да бъдат почувствани от разстояние. Те се усещат при близостта ни с някого, докосвайки се до неговият характер. А мъдростта я разбираме, когато някой положи ръка на рамото ни, разбирайки положението, в което се намираме и ни даде уместен съвет, с който да облекчи състоянието ни. Тук ми идва на ум мъдростта в историята за Лукман в Корана, където Лукман съветва сина си с любов. Аллах казва: “Дадохме на Лукман мъдрост...” и той я предава на детето си.

Мъдростта е част от тази близка връзка. Не можем да получим мъдрост от разстояние.

Обичам да мисля за Ал-Куддус и Ал-Хаким от следната гледна точка. Когато човек се намира в компанията на “Пречистия”, сърцето му започва да се пречиства, а в компанията на “Премъдрия” - разумът му се пречиства.

И така, две от имената те карат да поддържаш известно разстояние от Аллах, да изпитваш страх от Него, а останалите две – да поддържаш близка връзка с Аллах и да Го обичаш.

Представете си го така:

Владетеля -------------- Пречистия -------------- Всемогъщия -------------- Премъдрия

Дистанцира те -------- Приближава те ------- Дистанцира те --------- Приближава те

Получава се една връзка на постоянно дистанциране и приближаване.

Дистанцирането и близостта са необходимите компоненти във връзката между човек и Аллах.

Тези взаимоотношения са описани по невероятен начин в Корана:

 

 “Стигна ли до теб разказът за Муса?”

Когато видя огън, рече на семейството си: “Почакайте! Съзрях огън. Ще ви донеса оттам главня или ще намеря при огъня напътствие.” (20:9-10)

Ясно е, че Муса (а.с.) се надява на среща с Аллах.

 “И когато стигна там, бе призован: “О, Муса, Аз съм твоят Господ. Свали сандалите си! Ти си в свещената долина Тýа.” (20:11-12)

Когато пристига, Аллах му заповядва:

Аз съм твоят Господ. Свали си сандалите! Намираш се в свещената долина Туа.” (20:12)

Какво изпитва Муса (а.с.) ? - Страх. Аллах демонстрира Господството си. Муса (а.с.) е само раб (слуга). “Свали си сандалите! Намираш се в свещената долина Туа.” - Покажи подобаващо уважение!

Какво казва Аллах моментално след това?

 - “Аз те избрах. И чуй какво ще ти бъде разкрито!” (20:13)

- “Виждам в теб добро, затова те избрах.”, което го кара да се почувства по-добре, да се успокои. Аллах демонстрира близост с него.

След това, обаче:

Аз съм Аллах. Няма друг Бог освен Мен. Затова на Мен служи...” (20:14)

Отново предизвиква страхопочитание във връзката им.

И веднага:

и извършвай молитвата, за да Ме споменаваш!” (20:14)

- Споменаването е работа на сърцето, въпрос на близостта с Аллах.

Следва отново страх:

 “Часът – скривам го докрай – непременно ще дойде, за да се въздаде на всеки според делата му. И никога да не те възпира от това онзи, който не вярва в него и следва страстите си, за да не се погубиш!” (20:15-16)

И след като Муса (а.с.) е ужасен от новината за Съдния ден, Аллах демонстрира отново близост:

 “А какво е това в десницата ти, о, Муса?” (20:17)

Исках да обърнем внимание на този аспект от връзката ни с Аллах, защото това се среща из целия Коран. Важното, което трябва да разберем е: “Защо?”, “Защо е това дистанциране и приближаване във връзката ни с Аллах?”, “Защо едни от имената ни карат да изпитваме страх от Аллах, а други да Го чувстваме близък и да Го обичаме?”.

Дистанцирането и близостта ни с Аллах вървят заедно – ръка за ръка. А как така и защо?

От една страна, ако връзката ни с Аллах се основава единствено и само на Неговите Власт и Величие, то ще бъдем постоянно изплашени от Аллах, ще бъдем ужасени от Него до толкова, че ще изгубим всякаква надежда. А да живеем в постоянен страх и в безнадежност не е никак добра перспектива.

От дурга страна, ако връзката ни с Аллах се основава единствено на Неговите Любов и приятелство - приятелите нямат валст един над друг. Ще си мислим: “Аллах ме обича, знае през какво преминавам, знам че прекрачих границите, но… Той ми е приятел, ще ми прости...”. Ако живеем с тези мисли, ще започнем да злоупотребяваме с добротата на Аллах, ще Му се възпротивим и ще се отдръпнем от Неоговото напътствие.

За да имаме добър живот, трябва да има баланс между страха и надеждата, да знаем кой е нашият Господар и на кого трябва да служим, да знаем кой е Владетеля, Всемогъщият и кой е Всемилостивия.

И Аллах ни демонстрира прекрасно този баланс в първият аят на сура “Джумуа” със Своите Прекрасни имена:

 

Ал-Мелик --------- Ал-Куддус --------- Ал-’Азиз ---------Ал-Хаким

Владетеля --------- Пречистия --------- Всемогъщия --------- Премъдрия

 

СУБХАНАЛЛАХ!!!

Източник: 
Извадка от лекцията на Ну'ман Али Хан "ЧЕТИРИ ПЪТЕВОДНИ СТЪПКИ В КОРАНА ЗА ЛИЧНОСТНА ТРАНСФОРМАЦИЯ"
Категория: 
Оценете публикацията: 
Average: 5 (2 votes)
Share

Аят на седмицата

Благословен е Онзи, Който низпосла на Своя раб Разграничаването, за да бъде предупредител за световете.

/ 25:1 /